Една сбъдната детска мечта... от Елена Граматикова
27 11 2017 г.
Най-после, на 63-годишна възраст успях да осъществя една моя детска мечта – да посетя Ленинград. Няколко пъти през годините правих опити да се запиша на екскурзия, но винаги нещо объркваше намеренията ми. И ето сега, след продажбата на един наследствен имот, реших да похарча моя дял от парите не за лакомства и за синовете, а за себе си. Пък и след продължителни и сериозни боледувания се почувствах силна и здрава за такова дълго и уморително пътешествие. В Интернет бързо попаднах на фирма, която организираше посещение на Санкт Петербург през белите нощи. С директен полет и то от летище Бургас. В Москва бях ходила вече няколко пъти и не ми беше интересно отново да я посетя. Мечтата ми беше онзи далечен северен град, за който бях прочела много книги и изгледала много филми. Освен това там имах една приятелка от детските години, с която продължихме кореспонденцията си дори и през трудните политически и икономически години. Бяхме се виждали с нея в Поморие преди 40 години. Сега беше мой ред за гостуване.
Приключенията ми започнаха още при пристигането на летището в Санкт Петербург, както сега наричат града. Без да се настаняваме в хотела продължихме с обиколките на предвидените за деня забележителности.
Няма да описвам подробно и последователно посещенията ни, защото не бих могла да ги възпроизведа. В главата ми все още се въртят имена на велики руски императори и императорки, дворци и палати, паркове и паметници. Съвсем обърках реда на династията Романови, кой на кого е син, коя австрийска принцеса е станала велика руска императрица... На кого принадлежи едикой си замък. Първият ден бях като омагьосана, вървях в колоната, гледах и слушах. Дори се отказах да правя снимки, за да не пропусна нещо важно от беседата на екскурзоводката ни. А тя беше печена жена!!! Веднага въдвори ред и дисциплина в редиците ни. А забележките й за някои факти от руската действителност бяха поразителни. Запомнила съм едно: когато минавахме покрай някакъв луксозен бижутерийски магазин ни посъветва да го прескочим – в него цените на кехлибара били като номерата на мобилни телефони. Как да не я харесаш тази жена!?
Първата ми препоръка към вас е ако още не сте ходили в тази посока, да го сторите възможно най-скоро. Никакви снимки не могат да заменят приятния гъдел от директната гледка на някоя забележителност. Колко сме странни ние хората! Хвалим се, че сме видели Крайцера „Аврора” например. И какво от това? Ще ни контрира някой скептик. Имам чувството, че чак сега, след като го видях пред мен повярвах в съществането му. Като че ли е било приказка преди.
Мислех си, че зная много неща за този град. Но съм се заблуждавала. Знаех, че река Нева пресича града, както Марица минава през Пловдив. Но тук научих и видях много Неви и Невички. Сигурно всички сте виждали пеещи фонтани, но не и мостове. Среднощната ни разходка по Нева с корабче беше нещо неописуемо. Осветени дворци от двете страни и ние се промушваме като в шпалир, развълнувани води от сновящите насам-натам скутери, тайнствено пречупване на мостовете... Съвсем различно изживяване от това да гледаш на снимка повдигнатите мостове.
Не е възможно в няколко реда да опиша това, което съм видяла и което ме е впечатлило в СанктПетербург. С кратки думи мога да го характеризирам така: чист, величествен, красив, зелен, исторически. Всяка сграда, всеки предмет е свързан с исторически момент от живота на този град. Ако живеех там сигурно щях да се пръсна от гордост.
Всички новини
Приключенията ми започнаха още при пристигането на летището в Санкт Петербург, както сега наричат града. Без да се настаняваме в хотела продължихме с обиколките на предвидените за деня забележителности.
Няма да описвам подробно и последователно посещенията ни, защото не бих могла да ги възпроизведа. В главата ми все още се въртят имена на велики руски императори и императорки, дворци и палати, паркове и паметници. Съвсем обърках реда на династията Романови, кой на кого е син, коя австрийска принцеса е станала велика руска императрица... На кого принадлежи едикой си замък. Първият ден бях като омагьосана, вървях в колоната, гледах и слушах. Дори се отказах да правя снимки, за да не пропусна нещо важно от беседата на екскурзоводката ни. А тя беше печена жена!!! Веднага въдвори ред и дисциплина в редиците ни. А забележките й за някои факти от руската действителност бяха поразителни. Запомнила съм едно: когато минавахме покрай някакъв луксозен бижутерийски магазин ни посъветва да го прескочим – в него цените на кехлибара били като номерата на мобилни телефони. Как да не я харесаш тази жена!?
Първата ми препоръка към вас е ако още не сте ходили в тази посока, да го сторите възможно най-скоро. Никакви снимки не могат да заменят приятния гъдел от директната гледка на някоя забележителност. Колко сме странни ние хората! Хвалим се, че сме видели Крайцера „Аврора” например. И какво от това? Ще ни контрира някой скептик. Имам чувството, че чак сега, след като го видях пред мен повярвах в съществането му. Като че ли е било приказка преди.
Мислех си, че зная много неща за този град. Но съм се заблуждавала. Знаех, че река Нева пресича града, както Марица минава през Пловдив. Но тук научих и видях много Неви и Невички. Сигурно всички сте виждали пеещи фонтани, но не и мостове. Среднощната ни разходка по Нева с корабче беше нещо неописуемо. Осветени дворци от двете страни и ние се промушваме като в шпалир, развълнувани води от сновящите насам-натам скутери, тайнствено пречупване на мостовете... Съвсем различно изживяване от това да гледаш на снимка повдигнатите мостове.
Не е възможно в няколко реда да опиша това, което съм видяла и което ме е впечатлило в СанктПетербург. С кратки думи мога да го характеризирам така: чист, величествен, красив, зелен, исторически. Всяка сграда, всеки предмет е свързан с исторически момент от живота на този град. Ако живеех там сигурно щях да се пръсна от гордост.
Календар
Новини
Бюлетин