21 04 2021 г.
Любопитни факти, за Казанската катедрала в Санкт Петербург, Русия.
Той е сред най-големите православни храмове в града. Дълго време тук се пази светиня на руското православие – иконата на Казанската Богородица.
Малко преди смъртта си император Павел I поръчва изграждането на църква в стил, подобен на базиликата Свети Петър в Рим. Архитектът на събора Андрей Воронихин прави съществени изменение в духа на съвременната му класическа архитектура.
Отражение на това пожелание за приликата е изпълнената колонада с 96 колони от северната страна на катедралата. Куполът също напомня за римската катедрала.
Колонадата позволява на архитекта Воронихин да реши един основен проблем, съществуващ за строителството на храмове на Невския проспект в Петроград.
Проспектът преминава от запад на изток, докато при православните здания входът трябва да е от запад, а олтарът на изток. По такъв начин църковните съоръжения трябва да са обърнати на една страна спрямо булеварда.
Използвайки колонадата става възможно и северната страна на катедралата към Невски проспект да стане парадна.
Куполът на казанския събор е първият голям купол изпълнен от ковано желязо. Той има диаметър 17,7 метра и се състои от два реда железни ребра.
Фасадата на храма е облицована с варовит туф от селището Пудост от Ленинградска област.
Казанската катедрала е главният храм на Петербургската епархия на Руската православна църква, получила катедрален статус през 2000 година. Фасадите на катедралата, украсени със скулптури, са скрити от грандиозна четириредова колонада от 96 колони. Казан е катедрала с руска военна слава.
Преди да замине за войските през лятото на 1812 г., катедралата е посетена от М.И. Кутузов; през 1813 г. пепелта на Негово светло величество е погребана в Казанската катедрала. Пред западната фасада на катедралата има чугунена решетка, която е шедьовър на леярското изкуство.
Храм Паметник
Казанският събор е храм паметник на руската войнска слава. През лятото на 1812 г преди заминаването си в действащата армия, в храма пристига Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов, който е назначен за главнокомандващ руската армия за Френско-руската война от 1812 г. През 1813 г тук е погребан прахът на маршал Кутузов, който умира по време на похода в преследване на Наполеон в град Бунцлау (днес Болеславец в Полша).
През 1813 – 1814 г. в храма са изложени 107 трофейни знамена и щандарти на разгромените френски полкове, както и 93 ключа на завзетите градове. През 1837 г. на площада пред Казанския събор са поставени паметниците на руските пълководци Михаил Кутузов и Михаи́л Богда́нович Баркла́й-де-То́лли. С това се подчертава значението на храма като мемориален паметник на руската бойна слава.
Екскурзия до Русия - Санкт Петербург и Москва - Програма >
