На 28-и декември 2015 година Абатството отпразнува своята 950-та годишнина. Построена през 11 век от Едуард Изповедника, тази готическа постройка без съмнение заема своята част от вековната история на Англия. От откриването си, абатството е ням свидетел на коронациите на всеки един от английските крале от XIV - ти век насам, погребенията на цели 17 суверена и 16 кралски сватби ( вкл. и последната - на Кейт и Уилям ).
За почти хилядолетната си история, по-древна от тази на цели континенти, абатството се обгърнало с мистерия, която дава повод за разпространение на причудливи истории и тайнствени слухове, но пък по-скоро липсата на такива би била странна. И такаа..нека да надникнем зад завесата за малко.. Голяма чест и привилегия е да те положат за вечен отдих в Уестминстърското абатство.
Тази чест, обаче, не била запазена само за кралски особи. Наред с Едуард Изповедника, Хенри V и всеки останал владетел или крал, с изключение само на Хенри VIII (който е погребан в църквата Св. Георги в Замъка Уиндзор), Уестминстър е още лобно място на светила като Джейн Остин, Чарлс Дикенс, Ръдиард Киплинг, Томас Елиът, сестрите Бронте, Дилан Томас, Джон Кйтс, Джефри Чосър. Не търсете Уинстън Чърчил, той не е между тях! Още преживе отказва да бъде положен там с думите: „Никой не е ходил върху мен преживе, няма да го стори и след смъртта ми.“ Гробът на крал Едуард I е доста обикновен.
Това прави впечатление на почти всеки посетител. Историята, зад този факт, е доста поучителна. Крал Едуард, известен като Дългокракия, заради високия си ръст, а също и като Чукът на шотландците, бил толкова обсебен от идеята да завладее Шотландия, че оставил специални инструкции за гробницата си. Той искал тя да си остане най-обикновена, докато Шотландия не бъде завладяна.
Това не станало, затова и ковчегът останал в този си вид. Какъв урок само за самонадеяните! Тронът на Крал Едуард е известен още като Тронът за коронации, на който всеки английски монарх е бил коронясван от 1308 година насам. В момента тронът се намира в защитно съоръжение в параклиса на Свети Георги, но е имало времена, когато не е бил толкова охраняван. През 1700 и 1800 години, ученици и посетители са оставяли своите инициали върху него, когато са имали възможност.